Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
моите песни - земјотресни :-)
Автор: lupcobocvarov Категория: Поезия
Прочетен: 326164 Постинги: 735 Коментари: 120
Постинги в блога от Август, 2012 г.
 Ова е мој препев на песната „Стрелањето на горското ехо“ од рускиот поет Владимир Висоцки. 1
Во карпи под сртот, каде и ветрот го плаќа цехот,
на такви височини каде со нога не стапнал никој,
си живееше среќно и весело едно планинско ехо
и со одзив ги повторуваше човечките викој, викој.
2
Кога самотијата ко грутка во грло ти се вклешти
а придушениот лелек како глуварче ќе се снове,
крикот за помош ехото ќе го потсили да трешти
и ќе го испорача до ушите на твој близок човек.
3
Мора да беа тоа нелуѓе, со чај од буника задоени,
глуви за својот топот, дојдени од бескрајна пуста,
глас да ѝ задушат на живата стена беа настроени
и ехото го врзаа, со партал ја затнаа неговата уста.
4
Саноќ продолжи мачењето, се играа крвави ора,
но од ехото ни лелек ни молба за милост се крена;
а утринта, на разден, го стрелаа ехото на таа гора,
солзи од камења бликнаа од секоја ранета стена.

 

****
Еве го оригиналот:

Расстрел горного эха ♫ ♩ ◡

1
В тиши перевала, где скалы ветрам не помеха,
На кручах таких, на какие никто не проник,
Жило-поживало весёлое горное эхо,
Оно отзывалось на крик – человеческий крик.
2
Когда одиночество комом подкатит под горло
И сдавленный стон еле слышно в обрыв упадёт -
Крик этот о помощи эхо подхватит проворно,
Усилит – и бережно в руки своих донесёт.
3
Должно быть, не люди, напившись дурмана и зелья,
Чтоб не был услышан никем громкий топот и храп,
Пришли умертвить, обеззвучить живое ущелье -
И эхо связали, и в рот ему всунули кляп.
4
Всю ночь продолжалась кровавая злая потеха,
И эхо топтали, но звука никто не слыхал.
К утру расстреляли притихшее горное эхо -
И брызнули слёзы, как камни, из раненых скал…
*******
Препев на српски:
© Андриј Лаврик. Превод, 1997

Стрељање планинске јеке
1
У сени превоја, где хриди ветрима нису препрека,
На таквим висинама где још нико није стигао,
Живела je срећно и весело планинска јека,
И одазивала се ако би човек повикао.
2
Кад самоћа као грудва залегне у грло,
И пригушен јаук једва чујно у понор пада,
Тада позив за помоћ јека прихвати журно,
Појача – и хитро где треба однесе и преда.
3
Неко – сигурно не људи – бесом опијени,
Неми за топот и буку што су je правили,
Дошли су да узму глас живој стени -
И јеку су везали и уста joj запушили.
4
Сву ноћ су крваво, неуморно јеку мучили,
Газили су je да нико не чује и не види.
A yjyтpy су утихлу планинску јеку стрељали -
И бризнуше парчад, ко сузе од рањених хриди…

********
Препев на бугарски:
© Иван Теофилов. Превод, 1984

Разстрелът на планинското ехо

1
В затаения проход за вятъра няма преграда,
върху зъбер велик – недостъпно велик,
си живеело весело ехо в планинска прохлада.
И отвръщало винаги е вик на човешкия вик.
2
Но щом самотата на буца в гръкляна застане
и стаения стон в тази урва пропадне без ек,
всеки възклик за помощ туй ехо само ще подхване,
ще усили и сложи в ръцете на близък човек.
3
Може би не човеци, напили се с билка стипчива
(да не бъде дочут ни ека, нито хрипа нелеп),
надойдоха, удушиха волния отклик на урвата жива
и завързаха ехото с пъхнат в устата му чеп.
4
Цяла нощ продължи тази кървава, злостна забава.
Те го тъпчеха – звук не отекна по тези била…
И по изгрев разстреляха скалната негова слава,
плач от камъни бликна от всяка ранена скала…

Категория: Поезия
Прочетен: 224 Коментари: 0 Гласове: 0
Ова е мој препев на песната “Во леден сендвич“ од рускиот поет Владимир Висоцки.
1
И долу и горе е мраз а јас в среде јаден!
Да се качувам или дното да го дупам?
Секако ќе испливам, без губење надеж,
а таму заслужената виза ќе ја купам.
2
Еве, над мене мразот се крши и паѓа,
ко со рало да орав, но потта ми е драга.
Ќе ти се вратам, како опеаната лаѓа,
со сите спомени и со поетскиот багаж.
3
Жив сум, од моите четириесет и нешто лета,
дванаесет години со тебе и со Бог се хранам!
Желен сум нешто да испеам на Бината Света -
за и пред Севишниот оправдан да станам!
*****
Еве го оригиналот:
И снизу лед, и сверху. Маюсь между.
Пробить ли верх иль пробуравить низ?
Конечно, всплыть и не терять надежду,
А там – за дело, в ожиданьи виз.
Лед надо мною, надломись и тресни!
Я весь в поту, как пахарь от сохи.
Вернусь к тебе, как корабли из песни,
Всё помня, даже старые стихи.
Мне меньше полувека – сорок с лишним,
Я жив, двенадцать лет тобой и господом храним.
Мне есть что спеть, представ перед Всевышним,
Мне есть чем оправдаться перед ним.
*****
Еве еден препев на македонски од Славе Ѓорго Димовски:
И горе и долу мраз…
И горе и долу мраз – помеѓу се мачам jас
Да се пробиjам ил’ долу да останам, нека.
Да испливам, да не изгубам надеж в час,
А таму? Сета работа е: виза се чека!
Здроби се под мене мразу в тресок!
Како орач зад плуг пливам в потни бари
Ќе се вратам, како корабите в блесок.
Сe помнам, дури и стиховите стари.
На полвек сум, четириесет и нешто,
Господ ме штити, веќе дванаесет лета
Што да пеам, за оправдание пред Севишниот
Имам, кога пред Него на небото ќе слетам.
© Славе Ѓорѓо Димоски
*****
Еве препев на бугарски:
Отгоре лед, отдолу…
Отгоре лед, отдолу… Сам се мая…
Да се издигна ли или да задълбая?
О, да – изплувай, не губи надежда,
и пак да чакам визи се нареждам.
О, лед дебел, пропукай се отгоре!
Аз цял съм в пот – орач над плуг надвесен.
При теб ще се завърна като кораб -
не съм забравил старата си песен.
Аз още съм четирийсетгодишен -
дванадесет от тях бдя ти над мен. И Бог.
Да пея съм готов пред съд всевишен,
и да се оправдая знам с какво.
© Светлозар Ковачев. Превод, 2009
*****
Еве препев на хрватски:
I odozgo led, i odozdo…
I odozgo led, i odozdo, mučim se izmedu.
Da li probiti vrh, ili probušiti dno?
Naravno, isplivati, ne gubači nadu.
Raditi nešto, čekajuči vizu.
Lede, iznad mene, slomi se i tresni!
Sav sam u znoju, kao orač od rala.
Vratiču ti se, kao brodovi iz pjasme,
Sječajuči se svega, čak i stihova starih.
Manje mi je od pola vijeka, četrdeset i nešto.
Dvanaest godina, ti i Gospod čuvali ste mene.
Ja imam šta da otpjevam, kad se pred Svevišnjim pojavim.
Ja imam čime da se opravdam pred njim.
© Maja Stanimirovič. Prijevod, 1989
****
Еве препев на српски:
И доле и горе лед…
И доле и горе лед – између болујем:
На врх пробити ил’ провртети у дубину?
Наравно, испливати, и не губити наду.
А тамо – заслужену, очекивану визу.
Нада мном лед – слама се и пуца!
Сав сам у зноју, к’о од орања ратари.
Вратићу се теби, к’о лађа у песми,
Све сећа, чак стихови стари.
Мени је мање од пола века, четрдесет и више.
Жив сам, тобом и Господом, одржан.
Мени је да нешто спевам, представим се пред Свевишњим.
Мени је да се оправдам нечим пред Њим.
© Драгана Биљановски. Превод, 2008
Категория: Поезия
Прочетен: 463 Коментари: 1 Гласове: 0
  Ова е мој препев на песната “Каприциозни коњи“ од рускиот поет Владимир Висоцки.

 

1
По работ на амбисот, над урва кај восхит се раѓа,
јас коњите мои со камшик ги загнав и они јурат!
Но, воздух недостига, пијам ветер, голтам бура,
во гибелен занес, чувствувам дека паѓам и паѓам!
2
Ај малку побавно, коњи мои, вие не сте птици,
не покорувајте се на бичот кој се родил в меана!
Аман, ми се паднале коњи со тркачки каприци,
ќе си умрам недоживеан, со песната недопаена!
3
Со ладна вода ќе ги појам
моите коњи за да не дивеат,
над амбисот сакам да стојам,
уште еден миг да поживеам.
4
Ќе загинам како глуварче дувнато од дланка,
урагански галоп ме носи кон пустина ледна,
коњи мои, прикочете ја мојата животна санка,
подолго нека трае патот до целта последна!
5
Ај малку побавно, коњи мои, вие не сте птици,
не покорувајте се на бичот кој се родил в меана!
Аман, ми се паднале коњи со тркачки каприци,
ќе си умрам недоживеан, со песната недопаена!
6
Со ладна вода ќе ги појам
моите коњи за да не дивеат,
над амбисот сакам да стојам,
уште еден миг да поживеам.
7
Успеавме, на гости кај Бога да се доцни не бива!
А зошто таму пеат ангели ама со гласови злобни?
Или тоа камбаната од ридања станала колеблива?
или тоа јас ги одвраќам коњите од местата кобни?
8
Ај малку побавно, коњи мои, вие не сте птици,
не покорувајте се на бичот кој се родил в меана!
Аман, ми се паднале коњи со тркачки каприци,
ќе си умрам недоживеан, со песната недопаена!
9
Со ладна вода ќе ги појам
моите коњи за да не дивеат,
над амбисот сакам да стојам,
уште еден миг да поживеам.
****
Ова е оригиналот:
КОНИ ПРИВЕРЕДЛИВЫЕ
1
Вдоль обрыва, по-над пропастью, по самому краю
Я коней своих нагайкою стегаю, – погоняю, -
Что-то воздуху мне мало, ветер пью, туман глотаю,
Чую, с гибельным восторгом – пропадаю, пропадаю!
2
Чуть помедленнее, кони, чуть помедленнее!
Вы тугую не слушайте плеть!
Но что-то кони мне попались привередливые,
И дожить не успел, мне допеть не успеть!
3
Я коней напою,
Я куплет допою,-
Хоть немного еще постою на краю!…
4
Сгину я, меня пушинкой ураган сметет с ладони,
И в санях меня галопом повлекут по снегу утром.
Вы на шаг неторопливый перейдите, мои кони!
Хоть немного, но продлите путь к последнему приюту!
5
Чуть помедленнее, кони, чуть помедленнее!
Не указчики вам кнут и плеть.
Но что-то кони мне попались привередливые,
И дожить я не смог, мне допеть не успеть.
6
Я коней напою,
Я куплет допою,-
Хоть немного еще постою на краю!…
7
Мы успели – в гости к богу не бывает опозданий.
Так что ж там ангелы поют такими злыми голосами?
Или это колокольчик весь зашелся от рыданий,
Или я кричу коням, чтоб не несли так быстро сани?
8
Чуть помедленнее кони, чуть помедленнее!
Умоляю вас вскачь не лететь!
Но что-то кони мне достались привередливые,
Коль дожить не успел, так хотя бы допеть!
9
Я коней напою,
Я куплет допою,-
Хоть мгновенье еще постою на краю!…
****************
Еве еден неримуван превод на бугарски:
Капризни коне – Владимир Висоцки
автор: moeto

До ръба на пропастта, на самия му край,
аз конете си, ще подкарам, ще пришпоря.
Нещо въздухът ми е малко. Вятър пия, мъгла преглъщам,
и усещам с отчаян възторг -пропадам, пропадам!
Ех, по бавно коне, по бавно!
И не слушайте стегнатата плетка на камшика!

Но нещо конете ми се случиха капризни,
да поживея не успях и да попея също!

Аз конете ще напоя!
Аз куплета ще допея!
Макар още малко, да постоя на ръба!…

Ще изчезна. Като пухче ураганът, ще ме издуха от дланта.
И с шейна в галоп, ще ме извозат сутрин по снега.
Но не бързайте толкова, мои коне!
Ако ще и за кратко, продължете пътя ми към последния пристан!

По бавно коне, по бавно!
Не са ви господари камшикът и въжето.
Но нещо конете ми се случиха капризни.
И да поживея не успях и да попея също.

Успяхме! За партито при бога никой не закъснява.
Но защо ли, ангелите пеят там със страшни гласове?
Или звънчето е полудяло от трептения,
или викам аз на конете, да не дърпат шейната толкоз бързо!

По бавно коне, по бавно!
Моля, не препускате летейки!
Но нещо конете ми се случиха капризни.
Щом поне не живях, поне да допея!

Аз конете ще напоя,
Аз куплета ще допея,
дори и за миг да постоя на ръба!
*******
Еве препев од бугарскиот поет
 Љубомир Левчев:
1
По ръба на пропастта, над възхитителната урва
аз конете си с нагайка зашлевявам – и ги втурвам.
Нещо въздух не достига: гълтам облак, пия буря. . .
Чувствам с гибелен възторг: пропадам, падам, не сънувам!
2
Не препускайте така, коне, поспрете!
Забравете бича – няма жал!
Боже, колко своенравни са конете. . .
Ще умра неживял, песента недопял.
3
Аз вода ще им налея,
аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта
да оцелея. . .
4
Ще загина – като пухче ураганът с длан ме смита.
И в галоп ще ме отнасят сутринта в шейната – леден.
Обуздайте, мои кончета, безумните копита,
удължете малко пътя към приюта ми последен!
5
Не препускайте така, коне, поспрете!
Не, не слушайте бича ми, не!
Боже, колко своенравни са конете. . .
И не си доживях. . . Да допея поне. . .
6
Аз вода ще им налея,
аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта
да оцелея!
7
Но – успяхме: закъснение при бог не е прието.
И защо там пеят ангели със злоба в гласовете?!
Или вече се побърка от ридание звънчето,
или аз крещя да спрат, да не летят натам конете?!
8
Не препускайте така, коне, поспрете!
Галопирайте без крила!
Своенравни се оказаха конете. . .
И не си доживях, и не съм си допял. . .
9
Аз вода ще им налея,
аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта
да оцелея.

Категория: Поезия
Прочетен: 305 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.08.2012 14:34
Търсене

За този блог
Автор: lupcobocvarov
Категория: Поезия
Прочетен: 326164
Постинги: 735
Коментари: 120
Гласове: 490