Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
моите песни - земјотресни :-)
Автор: lupcobocvarov Категория: Поезия
Прочетен: 562543 Постинги: 749 Коментари: 120
Постинги в блога от Август, 2013 г.
22.08.2013 14:50 - Месечев сјај
Ова е мој препев на песната “Месечев сјај“ од францускиот поет Пол Верлен.
1
Одбран пејсаж станува твојата душа,
во Бергамо, каде привлечните маски,
со танц и звук на лира ќе ти ги внушат,
нивните тажни и каприциозни скаски.
2
За љубовта да победи, надежи да живнат,
тие сепак пеат таговно, во молски манир,
како да не си веруваат во среќата нивна,
дур песната со месечев сјај им се храни,
3
од кротката, убава и тажна месечева оаза
која на птиците дремливи соништа им шитка,
а фонтаните липаат во млазовна екстаза
со вода која врз мермерните статуи се џитка.

 

Еве го оригиналот:
Clair de Lune

Votre вme est un paysage choisi
Que vont charmant masques et bergamasques
Jouant du luth et dansant et quasi
Tristes sous leurs dйguisements fantasques.

Tout en chantant sur le mode mineur
L’amour vainqueur et la vie opportune
Ils n’ont pas l’air de croire а leur bonheur
Et leur chanson se mкle au clair de lune,

Au calme clair de lune triste et beau,
Qui fait rкver les oiseaux dans les arbres
Et sangloter d’extase les jets d’eau,
Les grands jets d’eau sveltes parmi les marbres.

 

 

image

Категория: Поезия
Прочетен: 518 Коментари: 1 Гласове: 1
13.08.2013 04:39 - Килава измама
    Кога повте да учествува на конкурсот за наградата за најдобар расказ “Живко Чинго“, писателот Петре Димовски немаше готова приказна туку само идеја за локализирана разработка на босанскиот виц во кој Мујо му продал на Хасо непостоечка куќа а овој му ја платил со фотокопирани странски пари.

 

Требаше, значи, десетте грама тесто на вицот да се расукаат во четири кори за да излезе македонски, еднокилски, современ, урбан бурек со месо.

Петрета си го биваше за развлекување кори а и знаеше дека метафората е преносно значење.  За да го маскира изворот на приказната а и за да обезбеди месо за бурекот, на почетокот на својот расказ Петре вклучи една мува околу главата на ликот што беше Мујо и го нарече `Човекот на кого му збрчи мувата`.

И наместо, како Мујо, да даде оглас по весници, радио и телевизија дека продава куќа и така едноставно да намами потенцијални жртви `Човекот на кого му збрчи мувата` ја фаќа работата одоколу па целата пролет, летото и половината од есента ги поминува движејќи се `по местата каде се збираат луѓето` наслушнувајќи дали некој случајно ќе изрази желба да купува куќа. И верно, се појави Хасо ама маскиран како `Тој што играше шах` за пари, надевајќи се од евентуалната шаховска печалба да си купи куќа.

И тука дојде до израз способноста на писателот Петре Димовски да си пополни цела страница А4 правејќи ја маскарадата карневал на надежта бидејќи го натера `Човекот на кого му збрчи мувата`, пред `Тој што играше шах` и мнозината присутни набљудувачи, нашироко да раскажува како божем имал куќа што ја купил од Стојан, кој пак неа во екот на Втората светска војна ја добил како чуварски подарок од сопствениците Евреи, кои пак, пред нивната депортација и гибел во концентрационите логори, му кажале дека во нејзините темели закопале злато, ама, за жал, до денес тоа злато Стојан не го откопал а ни `Човекот на кого му збрчи мувата` не можел да го откопа оти пресно бил правен операција на цревата а во куќата живеел сам откако неговите деца заминале далеку оддома и таму убаво се снашле и биле доволно богати за да го поканат да им се придружи под старост да живее со нив та затоа имал намера да ја продава куќата.

Секоја потенцијална жртва би се запрашала зошто итрецот `Човекот на кого му збрчи мувата` и неговите деца не постапуваат разумно, зошто не го откопуваат златото од темелите на куќата пред да ја продадат, ама тоа на писателот Петре Димовски не му е логичка сопка па како засилување во следната половина страница А4 додал и приказна дека од таа еврејска куќа, по војната, некој инспектор изнел железен кревет од кој, кога дома го разглобил, од цевкастите ногарки се истурило скриено злато.

Понатаму, писателот се враќа на фабулата на вицот кажувајќи дека на `Тој што играше шах` му се отвора апетит да ја купи куќата ама јадецот е во тоа дека тој всушност е сиромав кираџија кому му е исклучена струјата и му се заканува иселување па смислува цената за куќата да ја плати со купче фалсификувани девизи кои неговите деца пред некое време ги отпечатиле кај чичко им ама фалсификатот бил откриен веднаш штом во бакалницата пробале со нив да платат пиво. Децата негови логички го убедуваат дека плаќањето на куќата со тие девизи не ќе може да помине ама шахистот ги уверува дека продавачот нема да ги открие лажните девизи бидејќи ќе си ги чувал под перница за стари години. Оттука натаму дејствието добива аура на обострана измама а дотогашното отсуство на логичка подлога за дејствијата на ликовите во расказот кулминира со фактот дека измамниците се погодиле за цената па продавачот како договорената куќа, на купувачот му покажува една заклучена куќа во своето соседство а овој галантно ја прифаќа таквата презентација без да побара на увид имотен лист.

И, во завршната сцена на расказот, писателот Петре ни го претставува итриот продавач како веќе заминат со лажните пари кај децата во странство.

Итриот купувач-шахистот ни е претставен како фамилијарно, со сета покуќнина, со клучот од купената куќа и ливче хартија со нејзината адреса, доаѓа за во неа да се всели ама утврдува дека клучот не се фаќа на вратата на куќата која продавач му ја покажал само однадвор а љубопитен сосед на таа куќа му кажува дека нејзиниот сопственик е на одмор па затоа е заклучена. Шахистот инсистира дека токму таа е купената куќа, а соседот, откако го прочитува книжето со адресата, кажува дека во таа улица не постои куќа со тој број, имало празнина од еден број во ознаките на куќите и купената куќа била токму во таа празнина.
И така, писателот го завршува расказот со зборовите на `Тој што играше шах`:„Ни изгубивме, ни добивме“.

А ние, читателите што добивме?

Горчлив вкус и чувство дека сме си го загубиле времето читајќи една изнасилено растегната па сплескана и логички недопечена бурек-верзија на познатиот виц за Мујо и Хасо.

А писателот Петре Димовски за расказот доби награда од 30.000 денари бидејќи жирито во состав Славе Ѓорго Димоски, Ирена Бачиќ и Зоран Јакимоски било гладно па и таквиот бурек го изело, со оближувачки пофалби.
*********************************************
Google превод на български език:
 

Килава измама Когато повте да участва в конкурса за наградата за най-добър разказ "Живко Чинго", писателят Петре Димовски нямаше готова история а само идея за локализирано разработване на босненския виц, в който Мую продал на Хасо несъществуващи къща и този му платил с фотокопирани чужди пари. Трябваше, значи, десет грама тесто на вица да се расукаат в четири слоя, за да излезе македонски, еднокилски, модерен, градски бюрѐк с месо. Петрета си го бива за разхлабване кори а и знаеше, че метафората е предаване значение. За да прикрие източника на историята и за да осигури месо за бюрѐка, в началото на своя разказ Петре включи една муха около главата на характера, което е Мую и го нарече `Човекът, на когото му збрчи мухата`. И вместо, както Мую, да даде обява по вестници, радио и телевизия, че продава къща и така просто да привлече потенциални жертви `Човекът, на когото му збрчи мухата` хваща работата одоколу та така цялата пролет, лятото и половината от есента преминава движещ се `по местата, където се събират хората` подслушайки дали някой случайно ще изрази желание да купува къща. И вярно, се появи Хасо но маскиран като `Този, който играе шах` за пари, надявайки се от евентуална шахматна печалба да си купи къща. И тук дойде до израз способността на писателя Петре Димовски да запълни цяла страница А4 защото го накара `Човекът, на когото му збрчи мухата` преди `Този, който играе шах` и мнозина присъстващи наблюдатели, широко да разказва как уж имал къща, която е купил от Стоян, който пък нея в разгара на Втората световна война е получил като чуварски подарък от собствениците евреи, които пък преди тяхното депортиране и гибел в концентрационните лагери, му казали, че в нейните основи са погребали злато, но, за съжаление, до днес това злато Стоян не го открил и ни `Човекът, на когото му збрчи мухата` не могал да го изкопа че прясно бил правен операция на червата и в къщата е живял сам, след като децата му заминали далеч оддома и там се достатъчно богати, за да го поканят да се присъедини под старост да живее с тях, е за това имал намерение да продава къщата. Всяка потенциална жертва би попитала защо итрецот `Човекът, на когото му збрчи мухата` и неговите деца не постъпват разумно, защо не го откриват златото от основите на къщата, преди да  я продаде, но това на писателя Петре Димовски не му е логична препънка та така в следващата половин страница А4 добавил и история, че от тази еврейска къща, след войната, някой инспектор изнесъл железно легло от което, когато у дома го разглобил, от цевкастите крачета се изсипало скрито злато. След това, писателят се връща на фабулата на вица и казва, че на `Този, който играе шах` му се отваря апетит да купи къщата ама йадецот е в това, че той всъщност е беден квартирант комуто е изключено електричеството и му се заплашва изселване но така обмисля че цената за къщата, да я плати с куп фалшива чуждестранна валута, които децата му преди известно време отпечатиле при чичо им ама фалшификацията била открита веднага щом в бакалницата опитвали с тях да платят бира. Децата му логически го убеждават, че плащането на къщата с тези чуждестранна валута не може да мине ама шахматиста уверява, че продавачът няма да открие фалшивите валута защото ще си ги държал под възглавницата за стари години. Оттук нататък действието получава аура на взаимна измама и дотогашната липса на логическа основа за действията на героите в историята завършва с факта, че измамниците са засегнали за цената и продавача като договорената къща, на купувачът му показва една заключена къща в квартала си а този кавалерски приема такава презентация, без да поиска от поглед нотариален акт. И в заключителната сцена на историята, писателят Петре ни представя хитърия търговец като вече заминат с фалшивите пари при децата в чужбина. Хитърия купувач шахматиста ни е представен като фамилно, с всичката покъщнина, с ключа от купената къща и листче хартия с адреса идва в нея да се всели но установява, че ключът не се хваща на вратата на къщата, която продавачът му показал само отвън а любопитен съсед на тази къща разказва, че нейният собственик е на почивка, така че е заключена. Шахматиста настоява, че именно тя е купената къща, а съседа, след като го чете книжето с адреса, казва, че в тази улица няма къща с този номер, имало празнина от един номер в маркировките на жилищата и купената къща е точно тази празнина. И така, писателят завършва разказа с думите на `Този, който играе шах`: "Ни загубихме, ни получихме". А ние, читателите какво получихме? Горчив вкус и усещане, че сме си загубили времето четейки една изнасилено опъната така сплескана и логически недопечена бюрек-версия на известния виц за Мую и Хасо. А писателят Петре Димовски за историята получи награда от 500 евро, защото журито в състав Георги Славе Димоски, Ирена Бачич и Зоран Јакимоски било гладно та така и такъв бюрек изяла с оближувачки похвала. Google Translate for Business:Translator ToolkitWebsite TranslatorGlobal Market Finder  

image

Категория: Технологии
Прочетен: 963 Коментари: 2 Гласове: 2
Последна промяна: 23.02.2014 10:04
Търсене

За този блог
Автор: lupcobocvarov
Категория: Поезия
Прочетен: 562543
Постинги: 749
Коментари: 120
Гласове: 502