1
По работ на амбисот, над урва кај восхит се раѓа,
јас коњите мои со камшик ги загнав и они јурат!
Но, воздух недостига, пијам ветер, голтам бура,
во гибелен занес, чувствувам дека паѓам и паѓам!
2
Ај малку побавно, коњи мои, вие не сте птици,
не покорувајте се на бичот кој се родил в меана!
Аман, ми се паднале коњи со тркачки каприци,
ќе си умрам недоживеан, со песната недопаена!
3
Со ладна вода ќе ги појам
моите коњи за да не дивеат,
над амбисот сакам да стојам,
уште еден миг да поживеам.
4
Ќе загинам како глуварче дувнато од дланка,
урагански галоп ме носи кон пустина ледна,
коњи мои, прикочете ја мојата животна санка,
подолго нека трае патот до целта последна!
5
Ај малку побавно, коњи мои, вие не сте птици,
не покорувајте се на бичот кој се родил в меана!
Аман, ми се паднале коњи со тркачки каприци,
ќе си умрам недоживеан, со песната недопаена!
6
Со ладна вода ќе ги појам
моите коњи за да не дивеат,
над амбисот сакам да стојам,
уште еден миг да поживеам.
7
Успеавме, на гости кај Бога да се доцни не бива!
А зошто таму пеат ангели ама со гласови злобни?
Или тоа камбаната од ридања станала колеблива?
или тоа јас ги одвраќам коњите од местата кобни?
8
Ај малку побавно, коњи мои, вие не сте птици,
не покорувајте се на бичот кој се родил в меана!
Аман, ми се паднале коњи со тркачки каприци,
ќе си умрам недоживеан, со песната недопаена!
9
Со ладна вода ќе ги појам
моите коњи за да не дивеат,
над амбисот сакам да стојам,
уште еден миг да поживеам.
****
Ова е оригиналот:
КОНИ ПРИВЕРЕДЛИВЫЕ
1
Вдоль обрыва, по-над пропастью, по самому краю
Я коней своих нагайкою стегаю, – погоняю, -
Что-то воздуху мне мало, ветер пью, туман глотаю,
Чую, с гибельным восторгом – пропадаю, пропадаю!
2
Чуть помедленнее, кони, чуть помедленнее!
Вы тугую не слушайте плеть!
Но что-то кони мне попались привередливые,
И дожить не успел, мне допеть не успеть!
3
Я коней напою,
Я куплет допою,-
Хоть немного еще постою на краю!…
4
Сгину я, меня пушинкой ураган сметет с ладони,
И в санях меня галопом повлекут по снегу утром.
Вы на шаг неторопливый перейдите, мои кони!
Хоть немного, но продлите путь к последнему приюту!
5
Чуть помедленнее, кони, чуть помедленнее!
Не указчики вам кнут и плеть.
Но что-то кони мне попались привередливые,
И дожить я не смог, мне допеть не успеть.
6
Я коней напою,
Я куплет допою,-
Хоть немного еще постою на краю!…
7
Мы успели – в гости к богу не бывает опозданий.
Так что ж там ангелы поют такими злыми голосами?
Или это колокольчик весь зашелся от рыданий,
Или я кричу коням, чтоб не несли так быстро сани?
8
Чуть помедленнее кони, чуть помедленнее!
Умоляю вас вскачь не лететь!
Но что-то кони мне достались привередливые,
Коль дожить не успел, так хотя бы допеть!
9
Я коней напою,
Я куплет допою,-
Хоть мгновенье еще постою на краю!…
****************
Еве еден неримуван превод на бугарски:
Капризни коне – Владимир Висоцки
автор: moeto

До ръба на пропастта, на самия му край,
аз конете си, ще подкарам, ще пришпоря.
Нещо въздухът ми е малко. Вятър пия, мъгла преглъщам,
и усещам с отчаян възторг -пропадам, пропадам!
Ех, по бавно коне, по бавно!
И не слушайте стегнатата плетка на камшика!

Но нещо конете ми се случиха капризни,
да поживея не успях и да попея също!

Аз конете ще напоя!
Аз куплета ще допея!
Макар още малко, да постоя на ръба!…

Ще изчезна. Като пухче ураганът, ще ме издуха от дланта.
И с шейна в галоп, ще ме извозат сутрин по снега.
Но не бързайте толкова, мои коне!
Ако ще и за кратко, продължете пътя ми към последния пристан!

По бавно коне, по бавно!
Не са ви господари камшикът и въжето.
Но нещо конете ми се случиха капризни.
И да поживея не успях и да попея също.

Успяхме! За партито при бога никой не закъснява.
Но защо ли, ангелите пеят там със страшни гласове?
Или звънчето е полудяло от трептения,
или викам аз на конете, да не дърпат шейната толкоз бързо!

По бавно коне, по бавно!
Моля, не препускате летейки!
Но нещо конете ми се случиха капризни.
Щом поне не живях, поне да допея!

Аз конете ще напоя,
Аз куплета ще допея,
дори и за миг да постоя на ръба!
*******
Еве препев од бугарскиот поет Љубомир Левчев:
1
По ръба на пропастта, над възхитителната урва
аз конете си с нагайка зашлевявам – и ги втурвам.
Нещо въздух не достига: гълтам облак, пия буря. . .
Чувствам с гибелен възторг: пропадам, падам, не сънувам!
2
Не препускайте така, коне, поспрете!
Забравете бича – няма жал!
Боже, колко своенравни са конете. . .
Ще умра неживял, песента недопял.
3
Аз вода ще им налея,
аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта
да оцелея. . .
4
Ще загина – като пухче ураганът с длан ме смита.
И в галоп ще ме отнасят сутринта в шейната – леден.
Обуздайте, мои кончета, безумните копита,
удължете малко пътя към приюта ми последен!
5
Не препускайте така, коне, поспрете!
Не, не слушайте бича ми, не!
Боже, колко своенравни са конете. . .
И не си доживях. . . Да допея поне. . .
6
Аз вода ще им налея,
аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта
да оцелея!
7
Но – успяхме: закъснение при бог не е прието.
И защо там пеят ангели със злоба в гласовете?!
Или вече се побърка от ридание звънчето,
или аз крещя да спрат, да не летят натам конете?!
8
Не препускайте така, коне, поспрете!
Галопирайте без крила!
Своенравни се оказаха конете. . .
И не си доживях, и не съм си допял. . .
9
Аз вода ще им налея,
аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта
да оцелея.